Начало >> Истории >> Информация, комуникация и още нещо

Информация, комуникация и още нещо

Информацията е много важен ресурс. Този, който притежава ценна информация, държи един съществен инструмент за упражняване на власт. Той лесно управлява и манипулира. Липсата на необходима информация при конкурента може да преобърне каруцата, а използването на информацията в нужното време може да срине или да изхвърли на върха дадена компания. Информацията обаче е сила не за този, който я притежава, а за този, който може да оперира с нея. Контролирането й, само по себе си, е изкуство и в този смисъл добре е да знаем, че не винаги е нужно да се бърза със споделянето на определена важна информация. Информацията всъщност по същество е еднопосочен процес.

От друга страна комуникацията е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят помежду си информация. Тоест говорим за една двупосочност на потоците. Процесът на комуникация включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения. Има много начини за комуникиране – например речта и езикът са само част от инструментите на комуникационния процес.

И тъй като според Алберт Айнщайн информацията сама по себе си не е знание, а единственият източник на знание е опитът, аз бих искал да споделя с вас част от моя опит в „комуникирането“ по отношение на възможностите за финансиране чрез европейските фондове и националното съфинансиране. Това е тема, която доста често се коментира, но като че ли не винаги се стига до съществените моменти, а в повечето случаи се „плъзваме“ по повърхността. Като че ли се губим в океана от информация, а трудно се намира някой, който да ни научи да „плуваме“. И така, умеем ли да търсим информация? Знаем ли къде и как можем да я получил?

Да, вече изживяхме „първите си седем години“ и се предполага, че вече сме се понаучили както от собствените си грешки, така и от грешките на другите. Дори една от стратегическите цели на тогавашното правителство и ресорния министър бяха „научените уроци“. Те бяха лайтмотив и се повтаряха като мантра при всеки удобен случай. През първия за България програмен период 2007-2013 г. бе разработена и изпълнявана Комуникационна стратегия (КС) на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР). Същевременно, всеки Управляващ орган (УО), имаше разработен и одобрен от Европейската комисия (ЕК) Комуникационен план (КП) на съответната програма.

За да се подпомогне процесът и за да се засили координацията при изпълнението на КС и КП, бе създаден Централен информационен офис (ЦИО). Функциите на ЦИО бяха до голяма степен ограничени с оглед пряката отговорност на УО директно пред ЕК по отношение изпълнението на конкретния КП. В този смисъл КС на НСРР следваше да обедини усилията на всички институции по изпълнение и управление на Структурните и Кохезионния фондове (СКФ) на ЕС в България. В този период бе разработен единен информационен портал (www.eufunds.bg), като „еднно електронно информационно гише”, а неговият физически еквивалент по места бяха мрежата от областни информационни центрове. Като цяло идеята бе чудесна и въпреки късното им стартиране (сравнително в края на програмния период), те съвршиха невероятна работа. Разбира се като всяко ново нещо и тук имаше не малко проблеми, включително и „генетично” заложени. Така нареченото „3D-управление” създаваше и продължава да създава доста неудобства. От една страна идеята на центровете бе да действат като единен механизъм, подчинен на Централното информационно и координационно звено (ЦИКО) към Министерски съвет, а от друга – всеки един от тях бе отделен общински проект със собствени цели, дейности, индикатори. Проблем бе и намирането на вярна актуална информация. Нерядко вместо ОИЦ изпреварващо да получават информация, се налагаше да си я търсят сами или да я научават като всички останали – от медиите. От друга страна всяка една оперативна програма си имаше собствен сайт и собствена комуникационна стратегия, която в повечето случаи нямаше как да се съгласува или обедини с останалите, за да може да се комуникира по един и същи начин за постигане на оптимален ефект. Подобен проблем съществуваше не само в България, но в една или друга степен можеше да се наблюдава и в останалите страни-членки на ЕС. Ето защо експерти по комуникация от ЕС се събрахме в Будапеща през май 2013 година, за да обсъдим какво може да се направи, за да се постигнат по-добри резултати. Стигнахме до разбирането, че трябва да се върви към единно комуникиране както на посланията, така и на символите – лого, слоган и др. Направи се конкурс и в България бе избрано единно лого за всички оперативни програми аз периода 2014-2020. Бе разработена Национална Комуникационна стратегия (НКС), в съответствие с Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), обхванати от обща стратегическа рамка, за определяне на общи разпоредби за ЕФРР, ЕСФ и КФ, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006. НКС определи рамката за стратегическа комуникация за програмния период 2014-2020 г. Като част от междуинституционалния процес на взаимодействие и основавайки се на насоките, залегнали в тази стратегия, органите на управление на програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), се разработват всяка година Годишни планове за действие на съответните програми, които да са в нейно изпълнение. България, като държава-членка на Европейския съюз (ЕС), се задължи да информира своите граждани по най-подходящия начин за помощта, предоставена от фондовете на ЕС, и за ефекта, който ще има върху страната, даден регион, общност или отделна личност, осъществяването на отделни приоритети, мерки или проекти.

И така, през новия програмен период оперативните програми (ОП) отново са седем – някои от тях се запазиха, други се обединиха, а има и някои нови. През 2014-2020 година действат:

За съжаление вече втора година тече от програмния период, а все още имаме неодобрени оперативни програми (напр. ОП Околна среда и ОП Региони в растеж). Това до голяма степен пречи за запазване темпото по оползотворяване на средствата по тези програми. Доста трудно се намира информация и за одобрени вече програми. Все още те нямат свои сайтове, а някои от тях ползват тези на старите програми или са част от други сайтове (напр. в Единния информационен сайт и този на Министерство на образованието и науката). Все още продължава проблемът и с информацията по отношение на ОП „Развитие на човешките ресурси“, която е пръсната в няколко сайта и се оправлява от няколко институции. Това до голяма степен затруднява потенциалните ползватели и компрометира доверието към такова финансиране.

От друга страна има немалко положителни стъпки. Например възможностите за електронно подаване на проектни предложения, тяхното оценяване и отчитане, върви се към пълна прозрачност по отношение изпълнението на комуникационните планове на програмите, публикуват се предварително проекти на насоки за по процедура за подбор на проекти, което предварително помага за оптимизиране на документите и процеса. През новия програмен период 2014 – 2020 година, всяка държава членка на Европейския съюз има задължението да създаде и използва своя собствена информационна система за управление, изпълнение и наблюдение на одобрените Оперативни програми, съфинансирани от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС. В тази връзка беше разработена информационна система ИСУН 2020 (https://eumis2020.government.bg) . Чрез нея вече се подават и първите проектни предложения по:

- BG05M9OP001-1.002 „Активни“ - Основна цел на операцията е активиране и интеграция в заетост на младежи до 29-годишна възраст вкл., които не са нито в образование или обучение, нито в заетост. Краен срок: 31.08.2015 г. 23:59 ч.

- BG05M9OP001-2.002 „Независим живот“ - Процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел подобряване качеството на живот и на достъпа до услуги за социално включване в отговор на комплексните потребности, включително и здравни, на хора с увреждания и хора над 65 г. в невъзможност за самообслужване с цел преодоляването на последиците от социалното изключване и бедността, както и да предостави възможности за връщането на реалния пазар на труда на лицата, които полагат грижи за близките си с увреждания. Краен срок: 10.07.2015 г. 23:59 ч.

- BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ - Процедурата е насочена към предоставяне на инвестиционна подкрепа на българските малки и средни предприятия (МСП) за подобряване на производствените процеси, повишаване на производствения капацитет и капацитета за управление с цел създаване на конкурентни предимства и засилване на експортния потенциал на предприятията. Краен срок: 08.07.2015 г. 23:59 ч.

Ако все още се чудите, дали да се възползвате от финансиране чрез европейските фондове и националното съфинансиране – да, направете го! Въпреки трудностите и всичките условности – заслужава си! А ако не можете сами – ние сме насреща, на всеки един етап от вашия път ...

Повече информация вижте ТУК